Работодатели и синдикати предлагат компенсиране на работодатели и работници в кризисни ситуации
Компенсация от държавата в размер на 80 на 100 брутното трудово заплащане за предходния месец и до 25 на 100 от чистите доходи от продажби по отношение на същия месец на миналата година
В Кодекса на труда да се вкарат понятието „ насилствен престой за работодателя “, за случаите, в които предприятията стопират активността си заради заповед на държавен орган, както и съответните обезщетения за служащите и работодатели те. Това планува предложение на АИКБ и КНСБ, което бе разисквано от обществените сътрудници по време на съвещанието на Националния съвет за тристранно съдействие на 27 ноември.
Изготвеният план на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда бе изпратен за разглеждане в Комисията по трудови връзки и Комисията по осигурителни връзки към НСТС. Целта на измененията е да се сътвори непрекъсната нормативна уредба, която да се задейства в спешни обстановки, като служащите и работодателят, които се оказват в насилствен престой, да бъдат подкрепени непосредствено от държавния бюджет.
Предложението планува промени в член 120в, като заглавието му става Престой не по виновност на работодателя при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура и следния текст: „ Когато при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура, работата на предприятието или на част от него е прекратена със заповед на държавен орган, работодателят е в насилствен престой. “
Другата препоръчана смяна е в чл.267а, като заглавието му се трансформира на „ Компенсации при насилствен престой на работодателя “. Предлага се основаване на две алинеи, които плануват, че във времето на насилствения престой служащият или служителят има право на отплата от държавата в размер на 80 на 100 брутното си трудово заплащане за месеца, предшестващ издаването на заповедта за затваряне на предприятията. Компенсацията за тях пък да е до 25 на 100 от чистите доходи от продажби по отношение на същия месец на миналата година.
Отделно се предлага и основаване на нов член в КТ, с който се плануват обезщетения за служащите, в случай че работодателят едностранно вкара ненапълно работно време – за интервал на изключително състояние, изключителна конюнктура или поради понижаване на размера на работа.
Целта е служащите да получават отплата от страната в размер на 80% от брутното трудово заплащане за часовете, в които се постанова да не работят, само че за не повече от 4 ч. на ден.
Трябва да е ясно,че за времето през което е на работа служащият получава уговореното с контракта трудово заплащане, а компенсацията му се дължи единствено за частта на неотработените дневни или седмични часове.
Компенсацията за неотработеното работно време ще се изплаща на служащия или служителя и ще е допустима единствено, когато предприятието има спад на чистите доходи от продажби най-малко 20 на 100 по отношение на същия месец на миналата година.
Компенсацията по ал.2 се дължи съразмерно на неотработеното работно време по трудовия контракт (дневно или седмично) и е в размер на 80 на 100 от брутното трудово заплащане на служащия или служителя за първите два месеца за интервала на едностранно въведеното от работодателя ненапълно работно време в една и съща календарна година, като се понижава с по 5 на 100 за всеки идващ месец, само че не може да доближи по-малко от 65 на 100 от възнаграждението на служащия за 6 месеца през календарната година.
В Кодекса на труда да се вкарат понятието „ насилствен престой за работодателя “, за случаите, в които предприятията стопират активността си заради заповед на държавен орган, както и съответните обезщетения за служащите и работодатели те. Това планува предложение на АИКБ и КНСБ, което бе разисквано от обществените сътрудници по време на съвещанието на Националния съвет за тристранно съдействие на 27 ноември.
Изготвеният план на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда бе изпратен за разглеждане в Комисията по трудови връзки и Комисията по осигурителни връзки към НСТС. Целта на измененията е да се сътвори непрекъсната нормативна уредба, която да се задейства в спешни обстановки, като служащите и работодателят, които се оказват в насилствен престой, да бъдат подкрепени непосредствено от държавния бюджет.
Предложението планува промени в член 120в, като заглавието му става Престой не по виновност на работодателя при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура и следния текст: „ Когато при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура, работата на предприятието или на част от него е прекратена със заповед на държавен орган, работодателят е в насилствен престой. “
Другата препоръчана смяна е в чл.267а, като заглавието му се трансформира на „ Компенсации при насилствен престой на работодателя “. Предлага се основаване на две алинеи, които плануват, че във времето на насилствения престой служащият или служителят има право на отплата от държавата в размер на 80 на 100 брутното си трудово заплащане за месеца, предшестващ издаването на заповедта за затваряне на предприятията. Компенсацията за тях пък да е до 25 на 100 от чистите доходи от продажби по отношение на същия месец на миналата година.
Отделно се предлага и основаване на нов член в КТ, с който се плануват обезщетения за служащите, в случай че работодателят едностранно вкара ненапълно работно време – за интервал на изключително състояние, изключителна конюнктура или поради понижаване на размера на работа.
Целта е служащите да получават отплата от страната в размер на 80% от брутното трудово заплащане за часовете, в които се постанова да не работят, само че за не повече от 4 ч. на ден.
Трябва да е ясно,че за времето през което е на работа служащият получава уговореното с контракта трудово заплащане, а компенсацията му се дължи единствено за частта на неотработените дневни или седмични часове.
Компенсацията за неотработеното работно време ще се изплаща на служащия или служителя и ще е допустима единствено, когато предприятието има спад на чистите доходи от продажби най-малко 20 на 100 по отношение на същия месец на миналата година.
Компенсацията по ал.2 се дължи съразмерно на неотработеното работно време по трудовия контракт (дневно или седмично) и е в размер на 80 на 100 от брутното трудово заплащане на служащия или служителя за първите два месеца за интервала на едностранно въведеното от работодателя ненапълно работно време в една и съща календарна година, като се понижава с по 5 на 100 за всеки идващ месец, само че не може да доближи по-малко от 65 на 100 от възнаграждението на служащия за 6 месеца през календарната година.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ